„МНЕ СТРАШНО ОТТОГО, ЧТО ЕСТЬ НА СВЕТЕ ГОРЕ...”
Михаил Александрович Ковалёв/Рюрик Ивнев (1891-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЕН СТРАХ МЕ Е, ЗАЩОТО МЪКИ НИ ОБГРАЖДАТ
Мен страх ме е, защото мъки ни обграждат,
мен страх ме е, защото майчин плач е лят.
Мен страх ме е, защото и вълните даже
към нас умеят зверски да ръмжат.
И щом стихия сива забоботи,
в дантелената пяна скрила страх,
унищожават младите животи
с усмивка вледеняваща към тях.
Мен страх ме е, че даже слънцето прекрасно
таи в сърце потенциален мрак.
Мен страх ме е, умът, дори раздран на части,
живота не разбира, няма как.
Ударения
МЕН СТРАХ МЕ Е, ЗАЩОТО МЪКИ НИ ОБГРАЖДАТ
Мен стра́х ме е, зашто́то мъ́ки ни обгра́ждат,
мен стра́х ме е, зашто́то ма́йчин пла́ч е ля́т.
Мен стра́х ме е, зашто́то и вълни́те да́же
към на́с уме́ят зве́рски да ръмжа́т.
И што́м стихи́я си́ва забобо́ти,
в данте́лената пя́на скри́ла стра́х,
уништожа́ват мла́дите живо́ти
с усми́вка вледеня́вашта към тя́х.
Мен стра́х ме е, че да́же слъ́нцето прекра́сно
таи́ в сърце́ потенциа́лен мра́к.
Мен стра́х ме е, умъ́т, дори́ раздра́н на ча́сти,
живо́та не разби́ра, ня́ма ка́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Рюрик Ивнев
МНЕ СТРАШНО ОТТОГО, ЧТО ЕСТЬ НА СВЕТЕ ГОРЕ...
Мне страшно оттого, что есть на свете горе,
Мне страшно оттого, что где-то плачет мать.
Мне страшно оттого, что даже волны моря
Умеют по-звериному рычать.
И в час, когда встревожена стихия,
Они, играя пеной кружевной,
Уничтожают жизни молодые,
Смотря на них с улыбкой ледяной.
Мне страшно оттого, что даже солнце счастья
Таит в себе потенциальный мрак.
Мне страшно оттого, что рвется ум на части,
Но смысла жизни не поймет никак.
1907 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Рюрик Ивнев (Михаил Александрович Ковалёв/Рюрик Ивнев) е роден на 11/23 февруари 1891 г. в грузинската столица Тбилиси. Първите си стихотворения пише през 1904 г., а първата му поетична публикация е в алманах „Студенческий сборник” през 1909 г. Завършва юридическия факултет при Московския университет (1912 г.). От 1912 г. публикува активно в списания и сборници на издателствата „Петербургский глашатай”, „Центрифуга” и „Мезонин поэзии”. Привърженик е на литературните направления футуризъм и имажинизъм. Член е на литературната група на московските футуристи „Мезонин поэзии” (1910 г.), след Октомврийската революция сътрудничи на издания като „Известия ВЦИК”, „Лукоморье”, „Огонек”, „Вершины”, „Биржевые ведомости”, „Гостиница для путешествующих в прекрасном” и др., ръководи Всерусийския съюз на поетите (1921 г.), специален кореспондент е на сп. „Огонёк”, сп. „Эхо” и в. „Известия” (1925-1931 г.), работи във в. „Боец РККА”. Превежда поезия от фарси. Автор е на стихосбирките „Пламя пышет” (1913 г.), „У Пяти углов” (1913 г.), „Самосожжение” (в 3 тома, 1913-1915 г.), „Золото смерти” (1916 г.), „Самосожжение” (1917 г.), „Солнце во гробе” (1921 г.), „Осада монастыря” (1925 г.), „Избранные стихи” (1965 г.), „Память и время” (1969 г.), „Избранные стихотворения” (1974 г.), „Часы и голоса. Стихи, воспоминания” (1978 г.), „Тёплые листья” (1978 г.) и др., на романите „Юность” (1912 г.), „Несчастный ангел” (1917 г.), „Любовь без любви” (1925 г.), „Открытый дом” (1927 г.) и „Герой романа” (1928 г.), на книги с мемоарна проза като „Четыре выстрела в Есенина, Кусикова, Мариенгофа, Шершеневича” (1921 г.) и др. Умира на 19 февруари 1981 г. в Москва.